Постинг
23.12.2008 18:50 -
Празници или празнина...
5 години минаващи като празен влак с мечти за всеки от нас, 5 години без любим човек, а света вече наистина се променя с минути и секунди а не с месеци и години.....
Живота продължава за всички но спомените винаги горят в нас, горят както ни завещали са чувствата ни....
Живеем тук там на ръба, тук там в самота, тук там и си отиваме така.... Уж сме имали приятели, уж сме били някои, а къде останахме вече?! Кои сме ние?
Забравяме че земята се върти, а и ние заедно с нея и винаги се връщаме след 24 часа на изходната точка... Вярно едно време е отнемало години, защото земята е била плоска чиния, е сега вече не е...
Образите почват да ни заобикалят, да ни моделират, а къде сме ние, а къде е топлината на нашето си детство, на нашите спомени, които се прокрадват в ето такива кратки мигове на спряло време в малките часове, когато оставаме наистина сами, а идват и празници и пак сами ще си останем, с хората които сме били без тях, през празниците... Сякаш някои се завръща от някъде самотен, а просто сме изгубили това което ни е направило хората, които сме. В простото преследване на някакви мечти през цялата година, изгубили сме простотата на една усмивка, на един миг, на една прегръдка..... Оставаме пак сами, казваме че това си е нашия живот, но много пъти съдим другиго, че той е такъв, а не този който гоним... А питомното винаги ще избяга когато гоним дивото, дори и да не го гоним... Всеки търси нещо, а важното че е намерил нещо, остава понякога там някъде назад, пропито от болката на отминалите дни....
Сигурно повтарям и поентвам тези думи за неизброим път пред хората, за хиляден път чувам тази песен..... Bon Jovi - It"s My Life (Unplugged), но всичко което търсим, стремим към него е тук в нас, в сърцата и душите ни....в тази песен, тези думи, тази топлина, това което чувстваш сега...
Какво празнуваме даже някой път се питаме сред цялата тази лудница, не е ли просто един мозъчен фалит, за малко време, за усещането, че сме ние, че сме с хората, които ни липсват и обичаме....Е ли най-хубавия подарък да сме с тези които обичаме, да ги докоснем отново в душите и сърцата им, в мислите им, с днешните, с отминалите, с бъдещите спомени, защото винаги понякога ще съществуваме сами с нас си......
На всички, които си отидоха преди тези 5 години, тази година, и на всички които са сега тук в мен....
Весели почивки и ако това тук ви е докоснало за миг поне, пийнете и малко червено вино да се стоплите още по-добре :)
До скоро
Живота продължава за всички но спомените винаги горят в нас, горят както ни завещали са чувствата ни....
Живеем тук там на ръба, тук там в самота, тук там и си отиваме така.... Уж сме имали приятели, уж сме били някои, а къде останахме вече?! Кои сме ние?
Забравяме че земята се върти, а и ние заедно с нея и винаги се връщаме след 24 часа на изходната точка... Вярно едно време е отнемало години, защото земята е била плоска чиния, е сега вече не е...
Образите почват да ни заобикалят, да ни моделират, а къде сме ние, а къде е топлината на нашето си детство, на нашите спомени, които се прокрадват в ето такива кратки мигове на спряло време в малките часове, когато оставаме наистина сами, а идват и празници и пак сами ще си останем, с хората които сме били без тях, през празниците... Сякаш някои се завръща от някъде самотен, а просто сме изгубили това което ни е направило хората, които сме. В простото преследване на някакви мечти през цялата година, изгубили сме простотата на една усмивка, на един миг, на една прегръдка..... Оставаме пак сами, казваме че това си е нашия живот, но много пъти съдим другиго, че той е такъв, а не този който гоним... А питомното винаги ще избяга когато гоним дивото, дори и да не го гоним... Всеки търси нещо, а важното че е намерил нещо, остава понякога там някъде назад, пропито от болката на отминалите дни....
Сигурно повтарям и поентвам тези думи за неизброим път пред хората, за хиляден път чувам тази песен..... Bon Jovi - It"s My Life (Unplugged), но всичко което търсим, стремим към него е тук в нас, в сърцата и душите ни....в тази песен, тези думи, тази топлина, това което чувстваш сега...
Какво празнуваме даже някой път се питаме сред цялата тази лудница, не е ли просто един мозъчен фалит, за малко време, за усещането, че сме ние, че сме с хората, които ни липсват и обичаме....Е ли най-хубавия подарък да сме с тези които обичаме, да ги докоснем отново в душите и сърцата им, в мислите им, с днешните, с отминалите, с бъдещите спомени, защото винаги понякога ще съществуваме сами с нас си......
На всички, които си отидоха преди тези 5 години, тази година, и на всички които са сега тук в мен....
Весели почивки и ако това тук ви е докоснало за миг поне, пийнете и малко червено вино да се стоплите още по-добре :)
До скоро
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 85
Блогрол
